Туристите, които идват в Барселона, като правило, са изненадани, че в този регион се говорят едновременно два езика, като и двата имат държавен статут. Това е традиционен испански и каталонски език (катала). В това обаче няма нищо странно, тъй като Барселона е столицата на автономната област Каталуния, следователно два подобни диалекта са познати на жителите на испанското кралство от ранно детство. И въпреки че по закон испанският се счита за официален език на Испания, каталунците много завиждат на техния диалект, смятайки го за по-стара и незаслужено изместена на заден план.
Малко история
Никой не смее да нарече каталунския диалект - дълго време именно той е бил официалният език на кралството и едва през 16-17 век, когато Мадрид става негова столица, за съд е избрана кастилската версия на испанския диалект. Постепенно Барселона, Валенсия и други големи градове губят предишното си влияние, а каталунският език се превръща в вариант, който се използва само от обикновените хора.
Имаше много трудни моменти в историята на отношенията между Каталуния и Испания, тъй като в продължение на няколко века региони с различни начини и традиции бяха обединени в една държава, която не винаги се възприемаше адекватно в столицата. Например, диктаторът Франко през първата половина на 20-ти век забрани изцяло "регионалните диалекти", което силно обиди каталунците.
Очевидно поради тази причина днес в Каталуния цялата документация и бизнес кореспонденция се водят на каталонски - това е името на местния диалект на испански. На него са украсени всички знаци, табели, знаци и имена - каталунците завиждат за това.
Какво е каталонски
По своето звучене езикът на Каталуния наподобява смесица от испански, френски, италиански думи с характерно неаполитанско „бръмчене“. Факт е, че основата му е латински, а самият диалект принадлежи към западната група романски езици. В същото време катала не е диалект, а независим език, който е по-близък „роднина“ на френския и италианския от испанския или португалския. Смята се, че е много подобен на провансалския, който е бил разпространен по-рано във Франция, но само с испанска нотка.
Трябва да се отбележи, че в хода на своето развитие испанският и каталонски никога не са се пресичали и според лингвистите са били подложени на различни влияния, поглъщайки думите и традициите на различните народи.
Както знаете, дълго време Каталуния принадлежеше на Франция, така че езикът й стана по-скоро френски, но маврите доминираха в Мадрид почти 7 века, така че кастилският диалект беше повлиян напълно различно.
Днес пиеси се поставят на каталунски, пишат се книги, издават се вестници и списания. В същото време мнозина се интересуват от това как е правилно: каталунски език или каталонски език? Руските речници дават еднакъв правопис, но испанските и каталунците предпочитат първия.
Как се говори каталонски в Испания
Въпреки факта, че в Каталуния на официално ниво се опитват да използват испански възможно най-малко, на ежедневно ниво, като правило, се дава предпочитание на метода на комуникация, който е удобен и за двамата събеседници. По-лошо е положението с официалния език на Мадрид в отдалечените села, както и в Андора, малко независимо княжество, разположено между Франция и Испания, където почти никой не говори испански. Разбира се, хората, живеещи тук, все още имат някакъв речник, научен в училище, но в разговора бързо се объркват и преминават на каталонски.
Каталонският се използва и във Валенсия, Балеарските острови и дори във Франция - на остров Сардиния.
И въпреки че диалектите им са малко по-различни, местните жители, когато се срещат с представители на други каталуноезични региони, се разбират доста поносимо.
Каква е разликата между каталонски и испански
Въпреки че каталунското произношение е малко като испанско, това се дължи по-скоро на дългия период на съвместно съществуване в рамките на една държава, а не на общ произход. Разбира се, с годините каталунците са възприели някои от чертите на кастилския диалект, но разликите все още са много забележими. Те се проявяват в речника, граматиката и фонетиката.
Освен това, ако се опитате да разберете каква е разликата между испански и каталонски, се оказва, че има доста разлики.
- Близостта на каталонската лексика с френския език. Много думи се произнасят от каталунците по същия начин като французите. Например „моля“ е por favor на испански, s’il vous plaite на френски и si us plau на каталунски; "Продава" на испански ще бъде vender, а на френски и каталонски - vendre.
- Изобилие от сибиланти. Съгласните Ж, Ш, З в испански изобщо липсват, но французите и каталунците активно ги използват в много думи.
Списъкът с различия може да бъде продължен, но тези нюанси представляват по-голям интерес за лингвистите. А на въпроса как каталунският език се различава от испанския може да се отговори много по-просто: цялата работа е, че каталунците и испанците смятат, че са различни народи със собствени средства за общуване.
Има ли диалекти на каталонски
Като всеки език, каталунският има свои собствени диалекти. Те се използват главно от жителите на средиземноморското крайбрежие на Испания и Франция.
Във Валенсия например е широко разпространен валенсианският език, който повечето експерти разпознават като наречие, сродно на каталонски.
На Балеарските острови, остров Сардиния, в южната част на Франция се използва източнокаталонски диалект, в други региони на Испания западният е по-разпространен.
Лингвистите наричат критерия за разделяне произношението на неударените гласни О, А, Е. Носителите на западнокаталонски диалект ги произнасят ясно – докато пишат. В източните диалекти тези звуци звучат неясно, често представляващи кръстоска между E и I, O и A.
Накрая
Каталунците са пренесли любовта и уважението към своя език през вековете, без да го изгубят и да го съхранят за потомството. Оригиналният и древен каталунски език все още се говори в Барселона, Валенсия и други градове - говори се от около 11 милиона души в различни страни от средиземноморския басейн. И каквото и да казват недоброжелателите, това изобщо не е диалект, а самостоятелен език, на който дори средновековните трубадури са писали своите стихове.
